Първият брачен договор и първата дама на Царство България
На 7 октомври 1861 г. е подписан най-старият сватбен контракт в България, който през днешния ден се съхранява в Народната библиотека. Договорът касае сключването на брак сред Тодор Бурмов и Марионка Първова, като младоженецът по-късно станал първия български министър председател, а Марионка – първата дама на княжеска България.
Брачният контракт на семейство Бурмови се загатва задоволително постоянно в българските медии, само че изцяло неправилно самодейността за него се приписва на Тодор Бурмов. Всъщност истината е тъкмо противоположната – той се оженил по сметка и фамилията на брачната половинка му поискало подписването на този контракт, с цел да се защитят ползите на Марионка във време, когато тя нямала съвсем никакви права .
Марионка (Мария) Първова е потомка на комерсиалния жанр Золотович от Калофер. Тя останала сираче напълно дребна и била отгледана от вуйчо си Георги Золотович, един от най-богатите българи по това време, участник в църковно-националната битка. Золотович изпратил племенницата си да учи във френски интернат, което малко на брой българи можели да си разрешат. Въпреки положителното си обучение и солидната зестра на 26 години Марионка била неомъжена или напряко остаряла мома за това време. Бракът й с Тодор Бурмов бил организиран от нейния вуйчо, който познавал Бурмов като интелигентен и добре просветен юноша, въпреки и относително безпаричен.
Георги Золотович бил задоволително съвременен и демократичен аставник и разрешил на Марионка персонално да утвърди определения за нея брачен партньор . Двамата се срещнали в дома на различен богат търговец – Тъпчилещов, на един от Принцовите острови. Няколко дни по-късно се състоял годежът, а след два месеца и сватбата. Ден преди нея бил подписан и прословутият брачен контракт.
Какво съдържал брачният контракт?
На първо място договорът уточнявал каква е зестрата на Марионка, както и какви задължения поема към младото семейство нейният аставник. Булката получила 100 000 гроша от вуйчо си – равностойността на 7.216 кг злато. Изрично било конкретизирано, че една трета от тези пари са си нейни, за персонални разноски, а останалите се дават на брачна половинка за прехрана на фамилията. По това време дамите не разполагали даже с парите за домашен разноски, тъй че вуйчото на Марионка се погрижил тя да е обезпечена финансово. Освен това той заречен на младото семейство да им обезпечи жилище в една от къщите си в Цариград или да им изплаща лихва, в случай че се наложи да живеят в различен град.
Отделно от парите, в контракта били разказани в елементи всички движимости, бижута и облекла , които Марионка получава, в това число и към този момент използваните. На собствен ред младоженецът й подарявал бижута, които въпреки и по-малобройни от тези, които тя към този момент имала, били с диаманти. Договорът бил подписан в три екземпляра – по един за младоженците и за вуйчото.
Предвидливостта на търговеца Золотович се оказала изцяло уместна.
Брачният контракт на семейство Бурмови се загатва задоволително постоянно в българските медии, само че изцяло неправилно самодейността за него се приписва на Тодор Бурмов. Всъщност истината е тъкмо противоположната – той се оженил по сметка и фамилията на брачната половинка му поискало подписването на този контракт, с цел да се защитят ползите на Марионка във време, когато тя нямала съвсем никакви права .
Марионка (Мария) Първова е потомка на комерсиалния жанр Золотович от Калофер. Тя останала сираче напълно дребна и била отгледана от вуйчо си Георги Золотович, един от най-богатите българи по това време, участник в църковно-националната битка. Золотович изпратил племенницата си да учи във френски интернат, което малко на брой българи можели да си разрешат. Въпреки положителното си обучение и солидната зестра на 26 години Марионка била неомъжена или напряко остаряла мома за това време. Бракът й с Тодор Бурмов бил организиран от нейния вуйчо, който познавал Бурмов като интелигентен и добре просветен юноша, въпреки и относително безпаричен.
Георги Золотович бил задоволително съвременен и демократичен аставник и разрешил на Марионка персонално да утвърди определения за нея брачен партньор . Двамата се срещнали в дома на различен богат търговец – Тъпчилещов, на един от Принцовите острови. Няколко дни по-късно се състоял годежът, а след два месеца и сватбата. Ден преди нея бил подписан и прословутият брачен контракт.
Какво съдържал брачният контракт?
На първо място договорът уточнявал каква е зестрата на Марионка, както и какви задължения поема към младото семейство нейният аставник. Булката получила 100 000 гроша от вуйчо си – равностойността на 7.216 кг злато. Изрично било конкретизирано, че една трета от тези пари са си нейни, за персонални разноски, а останалите се дават на брачна половинка за прехрана на фамилията. По това време дамите не разполагали даже с парите за домашен разноски, тъй че вуйчото на Марионка се погрижил тя да е обезпечена финансово. Освен това той заречен на младото семейство да им обезпечи жилище в една от къщите си в Цариград или да им изплаща лихва, в случай че се наложи да живеят в различен град.
Отделно от парите, в контракта били разказани в елементи всички движимости, бижута и облекла , които Марионка получава, в това число и към този момент използваните. На собствен ред младоженецът й подарявал бижута, които въпреки и по-малобройни от тези, които тя към този момент имала, били с диаманти. Договорът бил подписан в три екземпляра – по един за младоженците и за вуйчото.
Предвидливостта на търговеца Золотович се оказала изцяло уместна.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ